Подгответе се за това, за което никой не е подготвен

Събота вечер. Ние, испанците, следим от уединението на домовете си (в най-добрия случай) появата на президента на правителството. И внезапно, някои думи се забиват в нас като кинжали в сърцето: „най-лошото тепърва предстои, чакат ни много тежки дни (…) нека всички си помогнем, защото обединени и само обединени ще го преодолеем.“

Тази фраза, тези думи ни предсказват какво предстои. Те са като море, което се оттегля пред очите ни, което предвещава вълна, цунами, което ще ни удари силно и ще ни опустоши. И колкото и да звучи сирената сега, вече е късно да избегнем удара в брега, Можем само да чакаме пристигането му и да се надяваме, че ще го направи с възможно най-малко сила..

Как се подготвя човек, като индивид, като общество, за това, за което никой не е подготвен? Не ни разбирайте погрешно, говорим за психологическа подготовка, а не за очакване на събития (които ще бъдат анализирани в бъдеще).

Тази сутрин пристигат при нас първите изображения на павилиони IFEMA, пълни с легла, все още празен, в очакване на пристигането на ранените войници. Това е война.

Подовете изглеждат студени, както и самотата на онези, които водят тази битка.

В напредналото и дигитално общество, в което ни се наложи да живеем, отново виждаме снимки, които не се различават много от тези отпреди век. Отново чакаме ежедневната хроника на битката, военния доклад, вярвайки, че нашите войски, с почти никакви средства, са успели да накарат врага да отстъпи днес.

И както в миналото, шивачките шият, докато хората създават „оръжия“ (чрез 3D принтери). Търсят се войници сред тези, които преди са били цивилни, хиляди „ветерани“ доброволци и първата бойна линия се придържа към малки победи да повдигне духа на войските си.

Те ни молят да се подготвим за много тежки дни. В тези времена, когато мнозина вярват, че са Чърчил, Как се подготвя човек за това, за което никой не е подготвен?

С единствената сила… от нашите аплодисменти.